Кога е подходящо да започне захранването?
Общата препоръка на Световната здравна организация е допълващото хранене да започне около навършени 6 месеца, когато нуждите на бебето вече не могат да бъдат покрити само с кърма или адаптирано мляко. Захранването не означава, че млечното хранене приключва. То продължава да бъде важна част от храненето през първата година.
Възрастта сама по себе си не е единственият ориентир. Важно е детето да показва признаци на развитие, които му позволяват да приема храна:
-
Може да държи главата си стабилно.
-
Седи изправено с опора и контролира тялото си достатъчно добре за хранене.
-
Проявява интерес към храната и посяга към нея.
-
Може да координира движенията си, така че да взема храна и да я насочва към устата си.
-
Не избутва автоматично всяка храна с език.
Самото гледане на възрастните, докато се хранят, или удвояването на рожденото тегло не са достатъчни признаци за готовност.
Ако бебето е родено преждевременно, има проблеми с преглъщането, развитието или наддаването, моментът за захранване трябва да се обсъди с педиатър. Не започвайте по-рано само защото детето изглежда любопитно към храната.
Кои храни не трябва да даваме на бебе под 1 година?
Не всички храни, които възрастните консумират ежедневно, са подходящи за бебето. Някои трябва да се избягват заради риск от инфекция, ботулизъм, задавяне или прекомерен прием на сол и захар.
1. Мед – не се дава преди навършване на 12 месеца 🍯
Медът е една от най-важните храни, които трябва да останат извън менюто на бебето през първата година.
Причината е рискът от детски ботулизъм. Медът може да съдържа спори на бактерията Clostridium botulinum. При малките бебета храносмилателната система все още не е достатъчно зряла, за да се справи с тях по начина, по който го прави организмът на по-голямото дете или възрастния.
Не давайте мед:
-
самостоятелно;
-
разтворен във вода или чай;
-
добавен към каша или кисело мляко;
-
намазан върху биберон или лъжичка;
-
като съставка в домашни десерти.
Не разчитайте, че медът е безопасен, защото е домашен, натурален или термично обработен в рецепта. Най-сигурното правило е да не се предлага преди първия рожден ден.
2. Добавена сол и много солени храни 🧂
Бъбреците на бебето все още се развиват и не е необходимо храната му да бъде допълнително осолявана.
Не добавяйте сол към:
-
зеленчукови и месни пюрета;
-
супи;
-
каши;
-
картофи;
-
домашно приготвени ястия.
Внимавайте и с готови храни, които изглеждат подходящи за малко дете, но съдържат значително количество сол. Такива могат да бъдат колбаси, сирена с високо съдържание на сол, солени бисквити, пакетирани закуски, готови супи и сосове.
Ако приготвяте общо ястие за семейството, отделете порцията за бебето преди да добавите сол и силни подправки. Така няма нужда да готвите напълно различна храна за всеки.
3. Добавена захар, сладкиши и подсладени напитки
Бебето няма нужда от добавена захар в ежедневното си меню. Не е необходимо да подслаждате пюретата, кашите или киселото мляко, за да ги направите по-привлекателни.
Избягвайте:
-
бисквити и сладкиши със захар;
-
шоколадови десерти;
-
подсладени плодови млека;
-
сиропи и сладки напитки;
-
газирани напитки;
-
сокове с добавена захар.
Плодовете имат естествена сладост. Ако детето свикне да получава храна с добавена захар още от началото, може да започне да предпочита по-сладките вкусове и да отказва някои други храни.
Това не означава, че трябва да избягвате банани, круши или други естествено сладки плодове. Те могат да бъдат част от разнообразното меню в подходяща форма.
4. Цели ядки и твърди храни с риск от задавяне
Ядките съдържат ценни хранителни вещества, но целите ядки не са подходящи за малки деца заради риска от задавяне.
Не предлагайте цели фъстъци, бадеми, лешници, орехи или други твърди ядки. Те не трябва да се поставят и в ръката на бебето като храна за самостоятелно хранене.
Когато се въвеждат фъстъци и ядки, те трябва да бъдат в безопасна форма – фино смлени или като гладка паста, разредена и смесена с друга храна. Гъстата лъжица лепкава ядкова паста също може да създаде риск.
Други храни, с които трябва да внимавате, са:
-
суров морков на твърди парчета;
-
твърди парчета сурова ябълка;
-
пуканки;
-
твърди бонбони;
-
големи парчета сурови зеленчуци;
-
твърди парчета месо;
-
храни с костилки или кости.
Възрастта и уменията на детето са важни. Дори когато вече има зъбки, това не означава, че може безопасно да се справи с всяка твърда храна.
5. Краве мляко като основна напитка преди 1 година
Тук има едно важно разграничение.
Пастьоризирани млечни продукти като кисело мляко и някои сирена могат да бъдат въведени като част от храненето около началото на захранването, ако са подходящи за възрастта и без добавена захар или прекомерно количество сол.
Но кравето мляко не трябва да замества кърмата или адаптираното мляко като основна напитка преди навършване на 12 месеца.
Причината е, че то не осигурява подходящия хранителен състав за бебето като основно мляко през този период. След първата година може да се обсъди включването му като напитка според храненето и индивидуалните нужди на детето.
6. Непастьоризирани млечни продукти и сурови животински храни
Малките деца са по-уязвими към хранителни инфекции. Затова избягвайте непастьоризирано мляко и продукти, направени от него.
Не предлагайте сурово или недобре термично обработено месо, риба и яйца. Яйцата трябва да бъдат приготвени безопасно, а месото и рибата – добре сготвени и внимателно проверени за кости.
Избягвайте сурови морски дарове и храни с неясен произход или съмнително съхранение.
Не е добра идея да опитвате да направите храната по-разнообразна, като предлагате на бебето недобре обработени продукти. Разнообразието може да бъде постигнато и с напълно сготвени храни.
Кога и как се въвеждат алергените? 🥚
Една от най-честите тревоги при захранването е свързана с алергиите. Родителите често се питат дали яйцето, рибата, фъстъците или млечните продукти трябва да се отложат за по-късна възраст.
Съвременните препоръки не подкрепят безпричинното отлагане на всички потенциално алергенни храни. Когато бебето е готово за захранване, такива храни могат да бъдат въведени около 6-месечна възраст, в подходяща форма и по един нов алерген наведнъж.
Сред потенциалните алергени са:
-
яйце;
-
фъстъци и други ядки;
-
краве мляко и млечни продукти;
-
пшеница и други храни с глутен;
-
риба;
-
соя;
-
сусам;
-
морски дарове.
Не е необходимо всички да бъдат въведени в един ден или в една седмица. Важно е да можете да проследите реакцията на детето.
Как да въведем нов алерген?
-
Изберете момент, в който бебето е здраво и се чувства добре.
-
Предложете малко количество от една нова потенциално алергенна храна.
-
Подгответе храната в подходяща за възрастта и уменията на детето форма.
-
Не комбинирайте няколко нови алергена в едно хранене.
-
Наблюдавайте детето за необичайни реакции.
-
Ако храната се понася добре, продължете да я предлагате периодично като част от разнообразното меню.
Не е необходимо да чакате седмици между всяка нова храна без конкретна причина. По-важно е да въвеждате алергените така, че да можете да разпознаете евентуална реакция.
Ако детето има тежка екзема, вече установена хранителна алергия или силна фамилна обремененост, обсъдете въвеждането на алергени с педиатър или детски алерголог предварително.
Как да разпознаем възможна алергична реакция?
След въвеждането на нова храна следете за:
-
обрив или уртикария;
-
зачервяване и подуване около устата;
-
подуване на устните или лицето;
-
повръщане;
-
диария;
-
кашлица или хрипове;
-
затруднено дишане.
При затруднено дишане, подуване на езика или гърлото, отпуснатост, колапс или бързо развиваща се тежка реакция потърсете спешна медицинска помощ. Не чакайте симптомите да преминат сами.
Ако има по-лека реакция, прекратете даването на храната и се свържете с лекар за оценка. Не правете повторен опит у дома, преди да получите подходящ съвет.
Как да подготвяме храната, за да намалим риска от задавяне? 🍽️
Безопасната форма на храната е също толкова важна, колкото и самият продукт.
Бебето трябва да бъде седнало изправено и стабилно по време на хранене. Не го хранете легнало, в движение или докато играе. Възрастен трябва да бъде непосредствено до него и да наблюдава храненето през цялото време.
Ето няколко практични примера:
Грозде и чери домати: не се дават цели. Нарязват се по дължина на четвъртинки, а при нужда и на по-малки подходящи парчета.
Морков: за начало се предлага добре сварен или приготвен на пара до мека консистенция. Твърдите сурови парчета са неподходящи.
Ябълка: може да бъде сготвена до омекване или поднесена в друга безопасна форма според уменията на детето. Твърдите сурови парчета крият риск.
Месо: трябва да бъде добре сготвено, без кости, жилави части и големи твърди парчета.
Риба: проверявайте внимателно за кости и предлагайте само добре приготвена риба.
Ядки: никога цели. Използвайте фино смлени ядки или подходящо разредена гладка паста.
Не приемайте, че всяка храна, нарязана на малки кубчета, автоматично е безопасна. Някои малки, кръгли и твърди парчета могат да бъдат особено рискови.
Давене или задавяне – каква е разликата?
Когато бебето започне да опитва твърди храни, може да има давене – защитен рефлекс, при който храната се придвижва напред към устата. Детето може да се зачерви, да кашля, да има сълзи в очите или да издава звуци.
При истинско задавяне дихателните пътища могат да бъдат блокирани. Детето може да не успява да кашля ефективно, да плаче или да диша. Това е спешна ситуация.
Родителите е добре предварително да преминат обучение по първа помощ за кърмачета и малки деца. Не бъркайте двете състояния и не бъркайте сляпо с пръсти в устата на детето, защото може да избутате предмета по-навътре.
Пюрета, BLW или комбинирано захранване?
Няма един-единствен правилен начин, който да е подходящ за всяко бебе.
При традиционното захранване храната първоначално се предлага под формата на пюре или намачкана консистенция. Постепенно се преминава към по-гъста храна и меки парченца.
При BLW бебето получава подходящо подготвена храна, която може да хваща и да поставя в устата си самостоятелно. Така участва активно в храненето и изследва различни вкусове и текстури.
Много семейства избират комбинация – някои храни се предлагат с лъжичка, а други като подходящи меки парченца.
Най-важното е:
-
храната да е безопасно приготвена;
-
бебето да е седнало стабилно;
-
възрастен да наблюдава;
-
текстурата да отговаря на уменията му;
-
да не бъде насилвано да яде.
Не е необходимо да избирате между пюрета и BLW като между два противоположни лагера. Целта е детето постепенно да се научи да приема разнообразна храна и да развива уменията си за хранене.
Какво да правим, ако бебето отказва нова храна?
Отказът от храна е нормална част от процеса. Бебето може да обърне глава, да затвори уста, да изплюе предложената храна или да я докосне, без да я опита.
Това не означава непременно, че не харесва продукта. Новият вкус, мирисът и консистенцията могат да бъдат непознати.
Вместо да настоявате, опитайте следното:
-
Предлагайте храната отново в друг ден.
-
Променете консистенцията, ако е подходящо за възрастта.
-
Позволете на детето да докосва и изследва храната.
-
Хранете се заедно, за да вижда как възрастните ядат.
-
Избягвайте телевизор, телефон и други разсейващи фактори.
-
Спрете, когато бебето ясно показва, че е сито или не желае повече.
Понякога са необходими многократни спокойни предложения, преди детето да приеме нов вкус. Не го принуждавайте да изяде определено количество и не използвайте сладки храни като награда за изяждане на зеленчуци.
Храненето трябва постепенно да се превърне в положително преживяване, а не в ежедневна битка.
Как да изградим разнообразно меню след началото на захранването?
След като бебето започне да приема допълващи храни, е добре постепенно да се разширява разнообразието. Не е необходимо всяко хранене да бъде сложно или да съдържа много продукти.
В менюто могат да присъстват:
Зеленчуци: броколи, карфиол, тиквичка, морков, тиква, картоф, сладък картоф и други сезонни зеленчуци.
Плодове: банан, круша, ябълка, праскова, кайсия и други подходящи плодове в безопасна форма.
Източници на белтъчини и желязо: добре приготвено месо, риба без кости, яйце, бобови храни и други подходящи продукти.
Зърнени храни: овес, ориз, пшеница и други зърнени продукти, приготвени според възрастта и уменията на детето.
Млечни продукти: подходящи пастьоризирани продукти без добавена захар и с внимание към солта.
Не се ограничавайте само до сладки плодови пюрета. Предлагайте и зеленчуци с по-различен вкус, както и разнообразни хранителни групи.
Особено важно е менюто постепенно да включва храни, богати на желязо. С нарастването на бебето нуждите му се увеличават, а запасите, с които се е родило, постепенно намаляват. Подходящите източници могат да бъдат месо, риба, яйца, бобови култури и обогатени с желязо храни.
Колко често трябва да се храни бебето?
Честотата се увеличава постепенно заедно с възрастта и развитието на детето.
Като общ ориентир Световната здравна организация препоръчва:
-
между 6 и 8 месеца – обикновено 2–3 хранения с допълващи храни дневно;
-
между 9 и 23 месеца – обикновено 3–4 хранения дневно, като при нужда могат да се добавят 1–2 питателни междинни закуски.
Това не е график, който трябва да се спазва с точност до минута. Количеството и честотата зависят от възрастта, апетита, развитието и индивидуалните нужди на детето.
Кърмата или адаптираното мляко продължават да бъдат важни през първата година. Не се опитвайте да замените млечните хранения бързо, само защото бебето вече е започнало да яде пюрета.
Около шестия месец може да започнете да предлагате малки глътки вода с храненията. Водата се предлага в подходяща чаша, без да измества необходимото млечно хранене.
Какви грешки да избягваме при захранването?
Някои грешки се повтарят често, защото родителите получават противоречиви съвети от близки, форуми и социални мрежи.
Да започнем прекалено рано. Любопитството към храната не означава, че бебето е готово. Съобразете началото с възрастта, развитието и съвета на педиатъра.
Да отлагаме всички алергени без причина. Съвременните препоръки подкрепят въвеждането им около началото на захранването, в подходяща форма и с наблюдение.
Да даваме мед преди първия рожден ден. Дори малко количество не е подходящо.
Да добавяме сол и захар, за да стане храната по-вкусна. Бебето няма нужда от тях.
Да предлагаме неподходящи парчета. Формата, твърдостта и размерът на храната са важни за безопасността.
Да насилваме детето да изяжда всичко. Следете сигналите за глад и ситост.
Да заменяме млякото твърде бързо. Допълващото хранене не означава рязко прекратяване на кърмата или адаптираното мляко.
Да следваме една схема за всички деца. Развитието и потребностите са индивидуални. При медицински особености е необходим персонален съвет.
Какво е важно да запомни всеки родител? ❤️
Захранването не е състезание и няма нужда да бъде изпълнено по един и същ начин във всяко семейство. Важното е бебето да започне в подходящия момент, храната да бъде безопасна, а разнообразието да се увеличава постепенно.
Запомнете няколко основни правила:
-
Не давайте мед преди 12 месеца.
-
Не добавяйте сол и захар.
-
Не използвайте краве мляко като основна напитка преди първия рожден ден.
-
Не предлагайте цели ядки и други храни с висок риск от задавяне.
-
Въвеждайте алергените внимателно, един по един, в подходяща форма.
-
Наблюдавайте бебето по време на всяко хранене.
-
Продължавайте млечното хранене през първата година.
-
Не насилвайте детето да яде.
Когато се колебаете за конкретна храна, консистенция или момент на въвеждане, попитайте педиатъра. Особено важно е това при недоносени бебета, установени алергии, тежка екзема, проблеми с преглъщането или затруднения с наддаването.
Първите хапки са началото на дълъг процес, в който детето постепенно опознава вкусовете, текстурите и храната на семейството. С търпение, безопасна подготовка и разнообразно меню захранването може да бъде спокойно и приятно преживяване.
В Baby Land вярваме, че родителите заслужават ясна и практична информация, която им помага да вземат по-уверени решения за ежедневната грижа.
Промоционална секция
Категории продукти
Доставка и отстъпка
За нас
Политика за поверителност



