Тръшкане на 2 години: защо се случва и какво да правите в този момент

Детето лежи на пода, рита, пищи и не чува нищо, а вие стоите над него с пазарската чанта в ръка и усещате погледите на всички наоколо. Ако ви се е случвало, първото, което трябва да знаете, е, че това не е присъда за възпитанието ви и не е знак за „разглезено дете“. Тръшкането е етап, през който минават много малки деца, и има неща, които наистина помагат.

Тук ще намерите обяснение защо се случва, какво да направите преди, по време и след изблика, как да се подготвите за касата в магазина и готови фрази за моментите, в които и вие самата едва се държите.

Нормално ли е детето да се тръшка на 2 години

Да. Според NHS, британската обществена здравна служба, тръшкането обикновено започва около 18-месечна възраст и е често срещано при малките деца. До 4-годишна възраст изблиците стават много по-редки. Онова, което много родители наричат „кризата на 2 години“, е обичаен етап, а не изключение.

На тази възраст детето вече има ясни желания и силна воля, но все още няма думите, търпението и умението да чака, с които да преглътне един отказ. Когато чувството стане по-голямо от възможностите му да го изрази, то излиза през тялото: плач, викане, хвърляне на земята, извиване на гърба.

Защо се случва: най-честите причини

Изблиците рядко идват от нищото. Ако започнете да забелязвате кога точно се случват, често ще откриете някоя от тези причини:

• Умора – пропуснат или изместен следобеден сън, дълъг ден навън, късно лягане предната вечер.
• Глад – твърде дълго време между храненията, особено следобед и на връщане от ясла.
• Разочарование – кулата от кубчета пада, обувката не влиза, играта трябва да спре точно сега.
• Ревност – ново бебе в семейството или усещане, че вниманието на мама е другаде.
• Думите още не стигат – детето иска синята, а не зелената чаша, но не може да го обясни и вие не го разбирате от първия път.

Есента добавя още един фактор: тръгването на ясла или детска градина. Новата среда изморява и детето понякога „изпуска парата“ вкъщи, при най-сигурния човек. За този период сме писали подробно в статията „Първите дни в ясла и детска градина: адаптация без излишна вина и паника“ в нашия блог.

Преди изблика: как да намалите поводите

Не всяко тръшкане може да бъде предотвратено, но голяма част от поводите намаляват с няколко прости навика.

Предвидим ритъм и закуска подръка

Когато сънят и храненето са по сходно време всеки ден, умората и гладът по-рядко се натрупват. Когато излизате, носете малка закуска и вода, а задачите с чакане – лекар, пазаруване, гости – планирайте след съня, а не точно преди него.

Избор между две неща

Двегодишното дете иска да решава. Дайте му реален избор там, където и двата варианта са приемливи за вас:

• „Ще облечеш червената или синята блуза?“
• „Ще ходиш пеша до колата или да те нося?“
• „Първо банята или първо приказката?“

Не питайте „Искаш ли да се обличаме?“, ако отговорът „не“ всъщност не е възможен.

Предупреждение преди смяна на дейността

Рязкото „Хайде, тръгваме!“ на площадката е типичен повод за изблик. Предупредете няколко минути по-рано и дайте ясен край: „Още две пързаляния и отиваме да видим какво ще вечеряме.“ Помага и детето да има роля в прехода – да натисне копчето на асансьора, да носи ключовете, да каже „чао“ на пързалката.

Внимавайте за ранните сигнали

Хленчене, отблъскване, хвърляне на играчка, напрегнато лице – често избликът се вижда, преди да е започнал. Точно тогава отвличането на вниманието има най-голям шанс да проработи.

По време на тръшкането: какво да правите

Първо вашето спокойствие

Вашето спокойствие е опората, на която детето може да се облегне, докато собственото му още не е наред. Ако си изпуснете нервите или крещите в отговор, тръшкането няма да спре. Поемете бавно дъх, отпуснете раменете и говорете по-тихо, отколкото ви се иска.

Безопасност

Огледайте мястото: отдалечете твърди предмети, ръбове, стъкло, стълби. Ако сте на паркинг или близо до улица, вдигнете детето и го пренесете на безопасно място, дори да протестира.

Кратки думи

Детето в разгара на изблика не чува обяснения. Една-две думи вършат повече работа от лекцията:

• „Тук съм.“
• „Ядосан си. Ще изчакам с теб.“
• „Няма да те оставя да удряш. Ще държа ръката ти.“

Отвличане в самото начало

Ако изблик тъкмо започва, насочете вниманието веднага – към птица на прозореца, към куче на улицата, към задача: „Можеш ли да намериш жълтата кола?“ Когато детето вече е на земята и пищи, отвличането рядко помага и тогава просто останете наблизо.

Близост, ако детето я приема

Някои родители помагат, като държат детето здраво и спокойно, когато е разстроено, а не ядосано. Ако обаче ви отблъсква, не настоявайте – седнете до него, за да знае, че сте там, щом е готово.

Защо казаното „не“ трябва да остане „не“

Най-трудното е да издържите. Ако след няколко минути плач отстъпите и купите бонбона, детето научава, че тръшкането работи, и следващия път ще опита отново. Затова:

• Казвайте „не“ само за неща, за които сте готова да държите.
• Ако се колебаете, решете преди изблика, не след него. „Да“, казано навреме, не е отстъпка.
• Признайте чувството, но запазете границата: „Много искаш бонбона. Разбирам. Днес няма да го купим.“

Твърдото „не“ не означава студенина. Можете да сте непреклонна за правилото и мека към детето едновременно.

Тръшкане в магазина: план преди касата

Магазинът събира всичко трудно на едно място: шум, светлини, изкушения на нивото на детските очи, чакане на опашка и чужди погледи. Подгответе се предварително:

• Кратко пазаруване. С малко дете е по-добре да влезете за няколко неща, отколкото за голямото седмично зареждане.
• Не на гладно и не преди сън. Нахранено и отпочинало дете понася чакането много по-леко.
• Детето да помага. Нека слага бананите в кошницата, да държи списъка с картинки или да брои ябълките. Дете със задача има по-малко поводи за протест.
• Уговорка на входа. „Днес купуваме мляко, хляб и банани. Ти ще избереш бананите.“
• План за касата. Сладкишите до касата са най-голямото изпитание. Кажете предварително какво ще се случи там: „На касата ти ще подадеш хляба на касиерката.“

Ако все пак детето се тръшне, спрете, клекнете до него и кажете една кратка фраза. Ако е възможно, преместете се за минута на по-тихо място – до изхода или настрани от опашката. А погледите на другите оставете на заден план: хората наоколо виждат една минута от деня ви, а детето ви има нужда от вас точно сега.

След изблика: прегръдка и назоваване на чувството

Когато бурята утихне, детето често е изтощено и объркано от собствените си чувства. Това е моментът за връзка, не за урок.

• Предложете прегръдка или просто седнете до него.
• Назовете чувството с прости думи: „Ядоса се, защото искаше да останем на площадката.“ Така детето постепенно трупа думи за това, което изпитва.
• Не се връщайте към случката с упреци и не я разказвайте пред други хора, докато детето слуша.
• Продължете деня нормално – избликът не трябва да носи нито награда, нито наказание.

По-късно, в спокоен момент, можете да изиграете подобна ситуация с плюшена играчка: „Мечо много се ядоса. Какво може да направи?“ Така говорите за чувствата без напрежението на истинския момент.

Какво да не правите

• Да крещите в отговор. Избликът няма да спре, а детето вижда, че и големите не успяват да се овладеят.
• Да се подигравате или да срамите. „Виж се как се излагаш“ или „Всички ти се смеят“ не учат на нищо полезно и нараняват.
• Да заплашвате. „Ще те оставя тук“ или „Ще те дам на чичкото“ плашат детето, а празните заплахи бързо губят смисъл.
• Да отстъпите заради изблика. Така тръшкането се превръща в работещ инструмент.
• Да сравнявате. „Батко ти никога не е правил така“ добавя срам, без да помага.

Кратък чеклист за трудния ден

• Сънят и храната наред ли са преди излизане?
• Дадох ли избор между две неща?
• Предупредих ли преди края на играта?
• Аз спокойна ли съм? Дишам бавно, говоря тихо.
• Мястото безопасно ли е?
• Казаното „не“ остава „не“.
• След изблика: прегръдка и думичка за чувството.

Кога да потърсите специалист

Тръшкането само по себе си е част от развитието, но не е нужно да чакате, ако нещо ви тревожи. Разговор с педиатъра на детето е добра стъпка, ако:

• изблиците стават все по-чести и по-силни, вместо постепенно да намаляват;
• детето редовно се наранява или наранява други по време на изблик;
• честите изблици продължават и след 4-годишна възраст, когато обикновено вече са рядкост;
• имате притеснения за речта, разбирането или съня на детето;
• усещате, че вие самата сте изтощена и все по-често губите търпение.

Педиатърът може да прецени дали е нужна консултация с детски психолог. Да потърсите помощ не означава, че сте се провалили – означава, че искате да разберете детето си по-добре.

Често задавани въпроси

Истерични пристъпи при дете на година и половина – нормално ли е?

Да, обичайно е. Тръшкането обикновено започва около 18-месечна възраст, когато детето вече има силни желания, но още малко думи. Най-полезни са предвидимият ритъм, кратките изречения и спокойното ви присъствие.

Как се справяте с тантрумите при 2-годишни деца?

Работи съчетанието от превенция и последователност: сън и храна навреме, избор между две неща, предупреждение преди смяна на дейността. По време на изблика – спокойствие, безопасност и кратки думи, а след него – прегръдка и назоваване на чувството.

Детето се тръшка на земята – да го вдигна ли, или да го оставя?

Ако мястото е безопасно, може да остане на земята, докато вие сте до него. Ако е опасно – улица, паркинг, стълби, – вдигнете го и го пренесете, дори да протестира. Някои деца се успокояват по-бързо, когато ги държите спокойно и здраво, а други имат нужда от малко пространство.

Непослушно дете на 2 години ли е, или е етап?

Най-често е етап. Двегодишното дете тепърва се учи да чака, да приема отказ и да назовава чувствата си. Това не е нарочно непослушание, а умения, които още се развиват – с вашата помощ.

Детски истерии – това има ли го и при вас, или само моето дете е такова?

Не е само вашето. Тръшкането е често срещано при малките деца. При някои изблиците са по-чести и по-шумни, при други – кратки и редки, но етапът е един и същ.

Да купя ли играчката, само и само да спре да плаче в магазина?

По-добре не. Ако решението се промени заради изблика, детето научава, че тръшкането работи. Ако искате да купите нещо, решете и го кажете преди магазина, а не по време на плача.

Откакто тръгна на ясла, се тръшка повече вкъщи. Защо?

Новата среда изисква много усилия и детето понякога изпуска натрупаното напрежение там, където се чувства най-сигурно – при вас. В тези седмици помагат повече сън, спокойни вечери и време само с мама или татко.

До кога продължава кризата на 2 години?

Няма точна дата, но до 4-годишна възраст тръшкането е много по-рядко. С развитието на речта и търпението детето постепенно намира други начини да покаже какво иска и какво чувства.

Пожелаваме ви търпение и повече спокойни дни, отколкото бурни – от всички нас в Baby Land.